Месечен дайджест на
библиотеката на АУБ
N 4, Декември
2005
ГУГЪЛ осигурява достъп до хиляди
книги
3 ноември 2005 Източник: actualno.com
Интернет-търсачка Google вече осигурява достъп до
хиляди книги от четири университетски библиотеки, които са сканирани в нейната
система. Google съобщи, че безплатното предоставяне на толкова много научни
трудове, които ще бъдат четени от хора в цял свят, може да бъде сравнено с
изобретяването на печатната преса. Първите книги, заредени в Google , са
американски романи и исторически писания от 19 век, за които вече не трябва да
се плащат авторски права. Google възприема такъв предпазлив подход заради остър
спор с издателски къщи, които се притесняват, че хората ще престанат да купуват
книги.
Майкрософт отговаря на електронната библиотека
на Google
"Файненшъл таймс": 4 Ноември 2005
Американският софтуерен гигант Майкрософт подписа
споразумение за "стратегическо партньорство" с Британската библиотека (British
Library), съобщава "Файненшъл таймс". Майкрософт ще направи електронен вариант
на 25 милиона страници документи и книги. Това ще струва на компанията 2,5
милиона долара като "първоначална инвестиция". Проектът ще започне с
прехвърлянето на електронни носители на 10 000 книги. Според "Файненшъл таймс"
това е отговорът, който Майкрософт дава на инициативата на Google за създаване
на голяма виртуална библиотека. След като бъдат сканирани всички книги, карти и
документи ще бъдат качени на сайта на British Library в Интернет. Информацията е
на БГНЕС.
Нови форми на информационно обслужване на читателите са на дневен ред в библиотеките
Computerworld бр. 37, 7 Ноември .2005
г.
Много библиотеки в страната
са автоматизирали своята дейност в достатъчно голяма степен, натрупали са
достатъчно информация в електронен вид ,за да могат да поднесат на читателите
удобни електронни каталози, които да ползват както от компютризирани читателски
места в съответната библиотека, така и отдалечено, през Интернет. Това се
потвърди от тазгодишния 2-дневен семинар за специалисти в библиотечното дело,
чиято основна тема бе “Обслужване на читателите. Информационни услуги в
библиотеките и чрез Интернет”. Срещата бе огранизирана от фирма СофтЛиб ООД със
съдействието на Столична библиотека. “Провеждаме такива срещи, на които се
споделят практики не само между наши клиенти, позващи информационната система
Е-Lib, но и се обсъждат актуалните проблеми на библиотеките в България. Тук
присъстват и представители на библиотеки, които не ползват нашата система, но
проявяват интерес, казва Пенка Бажлекова от СофтЛиб, - Докладите, представени на
тазгодишната среща представят темата за обслужването на читателите в много
по-широк аспект – а именно предлагане за ползване на базите от данни. Времето за
това е назряло, тъй като много библиотеки имат вече електронни каталози,
интересни тематични каталози с аналитично описание на статии и т.н. “ Добри
примери за библиотечно информационно обслужване бяха представени не само от
големи библиотеки като Столична библиотека, библиотеката на Лесотехническия
уноверситет, Тракийски университет - Стара Загора, Народна библиотека “Иван
Вазов”- Пловдив, Регионална библиотека “П.К. Яворов”- Бургас, но и от по-малки –
в Кюстендил, Шумен, Търговище. Предимствата, приложенията и перспективите на
електронните библиографии бяха другият акцент на срещата, като едно от
интересните представени решения бе Кирило-Методиевата библиография. “Създаването
на тази библиография е голямо постижение в областта на автоматизираните системи,
подчерта Бажлекова, - по нея работят големи научни колективи, изготвени са
специални сортиривки на основното тяло, с показалци по семантика, по хронология
и т.н.” Друг интересен пример е една библиография на тема модата в края на 20-ти
век с прикачени илюстрации от ревюта. На срещата СофтЛиб представи и нови версии
на своя софтуер с разширена функционалност за създаване на електронни каталози,
библиографски описания на различни видове документи и т.н.
В САЩ пада тиражът на вестниците, хората четат в Интернет
8 Ноември
2005 БГНЕС
В периода от април до
септември 2005 г. тиражът на американските вестници е намалял с 2,6 %. Това е
повече от който и да е друг 6-месечен период от 1991 г. насам, съобщи
американското Бюро за регистрация на тиражите.
За миналата година
Бюрото е регистрирало намаляване на тиража на 789 вестника. Читателите, особено
младите, все повече търсят новите в Интернет, включително на сайтовете на самите
вестници или четат безплатно разпространяваните издания, пише “Ню Йорк Таймс”. В
САЩ тиражът на всекидневниците достигна максимума си през 1984 г., когато 63,3
милиона души са били абонирани за 1 688 вестника.
По данни за септември
общият тираж е спаднал до 45,3 милиона за 1 457 вестника /при това само
половината от вестниците са представили свои данни на Бюрото/. От 20-те
най-големи американски вестника само 2 – New York Times и The Star-Ledger of
Newark отбелязват увеличение на тиража в делничните дни. Увеличението обаче е
скромно - 0,46% за NYT и 0,01 за The Star.
Според вицепрезидента по
тиражите и маркетинга на Американската асоциация на вестниците Джон Мюри въпреки
значителните проблеми в отрасъла, свързани с големите загуби и стагнацията на
доходите от реклами, не всичко е толкова мрачно, защото много от читателите са
започнали да използват сайтовете на вестниците. През септември сайтовете на
вестниците са били посетени от над 47 милиона души. Това са почти една трета от
всички ползватели на Интернет и най-висок показател, регистриран от асоциацията
от началото на мониторинга през януари 2004 г.
Конгресът на САЩ планира световна дигитална
библиотека
Дневник , 22 Ноември 2005
Библиотеката към американския Конгрес във вторник започна кампания за
създаване на Световна дигитална библиотека, предаде Ройтерс. Началото беше
поставено с дарение от 3 млн. долара от "Гугъл". Главният библиотекар Джеймс
Билингтън заяви, че стремежът му е да привлече допълнително частно финансиране
за развитие на двуезични проекти, които да включат милиони безценни обекти от
библиотеки в Китай, Индия, мюсюлманския свят и други държави.
Това е
продължение на една тенденция, започната вече в библиотеката. В рамките на два
проекта се дигитализират американските архиви и тези за отношенията на САЩ с
Франция, Русия, Испания, Бразилия и Холандия. "Световната дигитална библиотека е
опит да се излезе извън рамките на Европа и Америка и да се отиде при други
култури", казва Билингтън пред Ройтерс.
Конгресната библиотека вече е в
преговори с Националната библиотека на Египет за включване в дигиталната
колекция на сбирка ислямски научни ръкописи от периода X - XVI век. "Опитваме се
да документираме и другите големи култури по света. Дали ще се справим зависи от
това колко партньори ще успеем да привлечем", казва главният
библиотекар.
През последното десетилетие в рамките на проекта
"Американска памет" библиотеката на Конгреса дигитализира над 10 млн. артефакта
в опит да създаде дигитален образ на Америка. Той е достъпен на адрес
http://www.loc.gov/memory/. В проекта са включени ръкописи, карти, аудиовизуални
записи, карикатури, плакати, фотографии, музика и в по-малка степен историческа
литература. Световната дигитална библиотека ще заложи на подобен мултимедиен
подход. Другият проект, известен като "Глобален портал" (Global Gateway),
включва сътрудничество с пет национални библиотеки от Европа и Бразилия и е
достъпен на адрес
http://international.loc.gov/intldl/find/digital_collaborations.html.
Световната
дигитална библиотека ще се опита да създаде дигитален образ на световните
култури, посочва Ройтерс. Конгресната библиотека от своя страна ще допринесе за
разнообразието с подборка от собствената си колекция, повече от половината от
която са книги и документи на други езици. "Гугъл" ще работи съвместно с
библиотеката при разработването на стандартите за индексиране на дигиталните
колекции и за осигуряване на компютърното оборудване.
Библиотеките на бъдещето, Катерина
Огнянова
Капитал, 12 Ноември .2005, стр. 49
След музиката и филмите литературата е на път да стане
следващият продукт, използван масово през персонален компютър. Три от
най-големите интернет компании - Google, Аmazon и Microsoft, избраха началото на
ноември, за да обявят развитие в плановете си за предоставяне на книги онлайн.
Архивите с литература не са нещо ново за глобалната мрежа. Когато с това се
заемат огромни корпорации обаче, мащабите вече са съвсем други. Възможността за
непосредствена промяна в начина, по който разбираме и използваме книгите, става
реална.
Oще преди година Google обявиха, че искат да направят всички
книги на света достъпни през интернет. Учените и любителите на класическа и
съвременна литература посрещнаха съобщението с възторг. Издателите се възмутиха.
През първата седмица на този месец компанията съобщи, че е дигитализирала хиляди
художествени произведения. По същото време Мicorosft подписа споразумение с
националната библиотека на Великобритания, една от най-големите в света. То
позволява на софтуерния гигант да качи в глобалната мрежа сто хиляди книги, или
около 25 милиона страници текст. Така корпорацията се надява да настигне
конкурентите си, които я изпреварват значително в тази област.
Само ден
след Google и Microsoft с новина излизат и Amazon. Те казват, че ще
позволят на читателите да си купуват страници, глави или цели произведения в
дигитален формат.
Авторите и правата им
Когато Google обявяват
благородния си проект да предложат търсене не само в интернет страници, но и в
страниците на милиони книги, много хора остават... недоволни. В челните редици
на сърдитите се нареждат американските издатели, които веднага завеждат няколко
дела срещу търсачката.
Това, че голямата интернет компания безплатно
предоставя за четене произведения с изтекли авторски права, не пречи на никого.
Проблемът е, че тя дава възможност за търсене по дума или фраза и в текстовете
на издадени наскоро книги. При тях обаче потребителят не може да чете на воля, а
получава само търсеното заглавие и няколко изречения от текста. Според Google
това само би подтикнало човек евентуално да си купи въпросната творба.
Компанията все пак дава и възможност на праводържателите да й съобщят, ако не
искат тя да дава достъп до книгите им. Очевидно обратният вариант - да се издири
всеки от милионите автори, техни наследници или издателства - е практически
невъзможен за реализиране. Издателите обаче не приемат тези аргументи. Те твърдо
остават на мнение, че Google не трябва и не може да използва творбите им без
изрично разрешение.
Докато отношението на издателските къщи не е
изненада, отпорът на академичните среди и правителствата на някои европейски
страни е неочакван. Начело с Франция срещу идеята на Google се бунтуват
Германия, Унгария, Италия, Испания и Полша. Те са на мнение, че като
дигитализира книги от щатски библиотеки, интернет компанията ще допринесе за
налагането на американската култура по целия свят. По този начин, смятат те,
литературата на други държави ще бъде маргинализирана.
Amazon в
атака
Въпреки огромния потенциал на Google в този случай
най-популярната търсачка може би ще бъде изпреварена от друга компания - Amazon.
Интернет книжарницата работи по различен модел и отдавна е спечелила на своя
страна големите издатели. Те са напълно спокойни, че тя няма да намали печалбите
си, като предостави прекалено много безплатно съдържание онлайн.
Идеята
на Amazon е много подобна на Аpple iTunes с техните интернет продажби на песни
по 99 цента. Само че в случая за 99 цента ще могат да се купят примерно 20
страници текст. Аmazon възнамерява да дигитализира голяма част от книгите, които
продава и на хартия. Ако има желание, човек може да поръча и прочете онлайн само
част от произведението - страница или глава например. Част от парите, получени
от това, отиват при собствениците на авторски права. Това е и разликата с
Google, които нямат намерение да си плащат. Търсачката обаче не взема пари и от
читателите. Тя ще печели от своя литературен проект индиректно - като
привлича потребители и рекламодатели.
Остава висящ въпросът дали
хората наистина искат да четат книги от мониторите си. Всички проучвания
показват, че докато научна литература често се чете в интернет, последните
бестселъри задължително се купуват на хартия. За да спечелят, онлайн книгите
трябва да добавят стойност - да станат мултимедийни, интерактивни, накратко:
по-интересни от хартиения си вариант. Ще чакаме.
България изостава от ЕС значително в
използването на Интернет
Пари, 15 Ноември 2005
85% от учащите на възраст 16 и повече години,
ученици или студенти, са използвали Интернет през 2004 г., сочат резултатите от
доклада на статистическата служба на ЕС Eurostat за степента на използване на
онлайн пространството от европейците. Едва 25% от хората с по-ниско от средно
образование са използвали Интернет през разглеждания период, при 52% от тези,
завършили средното си образование и 77% от тези с по-високо. Като цяло почти
половината население на ЕС – 47% - са заявили, че са използвали Интернет през
първото тримесечие на 2004 г., докато у нас този дял е едва 16%.
През
последното десетилетие информационните и комуникационни технологии са намерили
широко приложение сред масовия потребител, като са станали както по достъпни,
така и по-евтини, се отбелязва в доклада. Все още обаче е налице различие в
използването на тези технологии сред населението на Стария континент, зависещо
от фактори като възраст, статут на заетост и образователно равнище, степен на
урбанизация на населяваната територия и др. Според данните в доклада различията
в степента на използване на Интернет се определя от липсата на подходяща
инфраструктура или достъп, недостатъчни средства за използването на тези
технологии, както и липса на необходимите компютърни умения. Във всички
страни-членки на ЕС обаче се наблюдава една обща тенденция на по-висока степен
на използване на Интернет сред по-образованото население в сравнение с по-ниско
квалифицираните.
Проучването е проведено през втората четвърт на 2004
г. и в него участват хора на възраст 16-74 години. Степента на използване на
Интернет е измерена чрез отчитане броят на хората, заявили, че през първите три
месеца на 2004 г. са използвали поне веднъж онлайн
пространството.
Данните в таблицата показват, че високо образованите
хора у нас използват по-малко Интернет от тези в Румъния и Турция. Повече от два
пъти е изоставането ни от средното равнище в ЕС, където 77% от хората с
образование по-високо от средното използват Интернет. Като цяло обаче по-голям
процент от учащите у нас, независимо от образователната степен, използват
Интернет /58%/ в сравнение с Румъния /51%/ и Турция /53%/.
© Авторските права върху предложената
информация, са притежание на създателите на съответнияте материали или медии.
Изполването им
без цитиране или с комерсиална цел е нарушение на Закона за авторското
право и
сродните му права.
Селекция: Тошка Борисова
toshka@aubg.bg