![]()
Месечен
дайджест на библиотеката на АУБ Януари
N 5,
2006
Няма да бъдат облагани с ДДС безвъзмездно предоставени средства за развитие на културата
16 декември 2005 Източник: БГНЕС
Няма да бъдат облагани с данък добавена стойност средствата, които са безвъзмездно предоставени за развитие на културата. Това решиха депутатите като приеха на второ четене Закона за меценатството, предаде парламентарният репортер на БГНЕС.
Другата данъчна придобивка, от която ще се ползват меценатите е 15% облекчение в корпоративния данък за облагане на доходите на физическите лица, обясни Нина Чилова, председател на парламентарната комисия по култура. Ще бъде създадена и годишна награда, която ще бъде давана на меценатите. Наградата ще бъде определяна по критерии от Министерството на културата и това е морален стимул за меценатите, каза още Чилова. В закона е предвидено и организирането на лотария, която да подпомага културата, а в едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерскисъвет по предложение на министъра на културата може да организира лотарията. Меценатите могат да даряват средствата или сами или чрез посредник, който трябва да бъде организация, подпомагаща културата. Посредникът може да получи до 5% от общата сума. Контролът на меценатите ще бъде осъществяван изцяло от Министерство на културата като проверки ще се извършват и планово и по сигнали, когато сумата е над 30 000 лева.
За първи път Европейската комисия ще публикува документи на кирилица
В Люксембург и Брюксел всички сгради на организацията са пренаселени.ЕС търси офиси за 850 души от Румъния и България. Досега са подадени 14 000 молби за новите работни места
Стандарт, 29 декември 2005 , 11 стр.
Приемането на България и Румъния в Европейския съюз предизвиква безбройни административни трудности за служителите в Брюксел: трябва да се предвидят нови детски градини и училища за децата на европейските служители, които ще дойдат от тези две страни, за тях се търсят и подходящи офиси в и без това пренаселените сгради. Европейският съюз организира семинари, чрез които цели да популяризира културните различия между настоящите служители на ЕС и тези, които ще дойдат от Югоизточна Европа. Освен това, Европейската комисия ще бъде принудена за първи път в 55-годишната си история да публикува официални документи на кирилица.
Според документ на ЕК, изпратен в Европейския парламент в началото на декември, разширяването с тези две страни, предвидено за 1 януари 2007 година, предполага назначаването на 850 нови служители. През февруари 2005 година службата за подбор на персонала на ЕС прие близо 14 000 молби за работа за тези 850 места, които ще бъдат заети чрез конкурси, предвидени да се състоят в близките няколко години. Документът на Европейската комисия сочи, че сградата "Жан Моне" в Люксембург с обща площ от 121 000 кв. м.,в която се помещават няколко дирекции и служби, вече е напълно заета, а сградата " Вагнер", също в Люксембург, предстои да бъде ремонтирана. Службата за инфраструктура и логистика към ЕС оценява възможностите за настаняване на нови служители в сградите на съюза в Люксембург. Детските градини за децата на служителите от ЕС също са пренаселени и вече има дълги списъци на чакащи да бъдат приети в тях. В Брюксел предстои да бъдат разкрити две нови детски градини, съответно през 2007 и 2008 година. Дотогава службата за инфраструктура ще търси да наеме нови помещения за ясли и детски градини. През 2009 година в Лакен ще бъде открито Европейско училище, в което ще бъдат приети 1000 ученици. Дотогава Европейската комисия предвижда трудни времена за децата на служителите, които ще дойдат от България и Румъния. Сега в Брюксел има три училища, които могат да приемат румънски и български ученици.
За централната библиотека на ЕС основен проблем е да инсталира софтуеър на кирилица. Библиотеката трябва да се снабди и с речници и книги на български и румънски език, но не възнамерява да прави много поръчки, докато не бъдат назначени достатъчно хора, които ще работят с тези езици. В края на документа, отнасящ се до административната подготовка за бъдещото разширяване на ЕС, Европейската комисия посочва, че се подготвя да обучи сегашния си персонал да сътрудничи с новодошлите. В Люксембург ще бъде организирана подготвителна сесия под надслов "Пожелаваме добре дошли на колегите от Румъния и България", която ще бъде съсредоточена върху културните различия в професионален контекст.
Електронна книга пусна Philips
"24 часа" 29 декември 2005 , 28 стр.
Електронна книга със сензорен дисплей пусна IRex, филиал на "Филипс". Продуктът Iliad използва технологията Е Ink. Предназначен е основно за четене на текстове и поддържа форматите TXT, XHTML и PDF. Освен това устройството играе ролята на МРЗ-плеър.
8,1-инчовият дисплей има разделителна способност 768 х 1024 пиксела. Пикселите на дисплея са капсули, пълни с малки бели и черни частици. В зависимост от подадения сигнал частиците се придвижват към повърхността на екрана и образуват картина. Паметта е 64 MB. Електронната книга тежи 390 г и има слотове за Secure Digital, Multimedia card и Compact Flash.
Прочети го през tablet
Капитал, декември 2005 от Александър Бойчев
Откога не сте чели книга? Отдавна? Защо? Защото сте заети? Защото сте по цял ден пред компютъра? Защото вече четете онлайн? Ако отговорите на всички тези въпроси с гузно „да“, вие вече сте пригоден за лечението с tablet PC. Това са не просто преносими компютри, а лаптопи с особено компактни размери, ниско тегло въртящи се дисплеи и чувствителни на допир екрани. Бъдещето еднозначно им принадлежи, като досега основна спирачка пред развитието им беше много високата цена. Цената все още не се е преместила в диапазона на народния компютър с манивела (разработен от Масачузетския университет), но въпреки това е време да се замислите за ползите и плюсовете от използването на тези причудливи играчки на нашето време.
Преките впечатления за използваемостта на tabletPC бяха натрупани с помощта на новия Thinkpad Х41 на Lenovo. Както е известно, точно преди една година концернът IBM продаде компютърното си производство на китайския конкурент и от тази есен неговите продукти вече се продават с нова марка. Факт е обаче, че смяната на цвета на костюма не е променила качествата на кройката и Lenovo Thinkpad e практически същият компютър като IBM Thinkpad.
Първото нещо, което се набива на очи при работата с Х41, е напълно функционалната клавиатура. Тези от вас, които са имали удоволствието да работят с повече от един лаптоп, ще разберат смисъла на тази констатация на секундата - макар и компютърът да е с размер на лист А4, усещането при натискане на клавишите никога не е съпроводено с раздразнение заради сгънати на осморка китки и подпрени в ребрата лакти. Освен това клавишите са достатъчно големи, за да боравят с тях и мастити бизнесмени или по-едрички системни администратори, чиито ръце са с по-месести пръсти.
Х41 е оборудван с 1.5-гигахерцов процесор Pentium M758, 512 мегабайта оперативна памет и 40-гигабайтов твърд диск. Оптично устройство (CD или DVD) няма, като то може да бъде поръчано отделно или в комплект с докинг станция (онази приставка на преносимите компютри, с чиято помощ можете да ги превърнете в десктоп машини буквално с две движения). Оборудван е и със сензор за пръстов отпечатък, което добавя ново ниво на сигурност при преносимото РС - ако го загубите и сте го „заключили“ с пръста си, крадецът ще може най-много да си го удари в главата и да не получи достъп до вашата информация. Теглото на машината е 1.5 килограма със стандартна батерия. Подобен грамаж не е сензация в класа на ултрапреносимите лаптопи, като тук шампиони са моделите на Toshiba Portege и най-вече актуалният R200. Същевременно субективното усещане на използване на компютъра го нарежда в класа на по-пълните папки с документи или на приятен албум с картинки от океана - т.е. тежест в ръцете, която не прави впечатление на физически нормално развити индивиди от двата пола.
Говорейки отново за четенето, Х41 се превръща в идеалния вариант на електронна книга. Зареждате произволен DOC документ или PDF файл, завъртате дисплея и четете, държейки в скута си малката черна А4-страница, пардон, машина. Навигацията се осъществява с помощта на специален писец, който при докосване със специалната повърхност на дисплея реагира подобно на показалец. С помощта на отделен клавиш, изведен върху корпуса, можете да завъртите екрана в направление, удобно за гледане в четирите посоки - ако например искате да покажете снимките от последния ски уикенд на приятелите си, не е нужно всички да се скупчват около вас. Достатъчно е да поставите машината на масата и с натискане на бутона да завъртите по часовниковата стрелка фотографиите.
Х41 е практически напълно функционален Windows компютър. Това означава, че можете спокойно да го използвате и за обичайните си дейности - сърфиране в интернет, текстообработка, презентации, гледане на филми, слушане на музика и т.н. Впечатляваща е и издръжливостта на батерията, която гарантира поне 3-4 часа енергийна автономност. Операционната система Windows XP Tablet PC Edition включва и приложението Windows Journal, което позволява писането на ръкопис и последващото го конвертиране в текстов документ. Софтуерът за разпознаване на човешки фактор засега поддържа единствено латиница, което естествено не означава, че не можете да изписвате „ченгелчетата“ на Кирило-Методиевите буквички. Софтуерът е адаптивен и се пригажда към графичните особености на почерка ви, което обаче означава, че поне в началото ще срещате трудности при разпознаването на някои букви или дори думи. С времето обаче този недостатък изчезва. Практическата полза от функцията за разпознаване на почерк е голяма - представете си, че седите в неформална обстановка и сте решили да напишете писмо на любим човек. Функционалността на клавиатурата обаче отблъсква емоцията ви. Затова просто сядате, нахвърляте в ръкопис милите думи и с две натискания на бутоните на специалния писец трансформирате текста в ASCII вид.
Когато става въпрос за цената, нещата изведнъж преминават в сферата на мъжките играчки, т.е. онзи клас иначе полезни устройства, които обаче са толкова скъпи, че нямат никакъв шанс да станат масови в обозримите две-три години. Х41 се продава за около 1900 долара, като към тях можете да прибавите 429 долара за DVD записвачка (официална цена на аксесоара) и още неколкостотин долара за по-голяма батерия плюс горе-долу хилядарка за докинг станция (но тогава пък отпадат 500-те долара за DVD записвачката). Но така е с играчките - никога не е било евтино да си готин и модерен.
Уикипедия - образование гратис
Дневник , 11 декември 2005, Ф. Стоев, Н. Мичева
В изданието на "Енциклопедия Британика" от 1926 г. статията "Психоанализа" е подписана от Зигмунд Фройд. Една от последните редакции на "Психоанализа" в Уикипедия – след повече от 400 промени – е дело на Доминик, електроинженер от Тампа, Флорида. Взаимен контрол на безграничното читателско множество срещу авторитета на експерта: това е формулата, по която свободната универсална енциклопедия посяга към привилегиите на класическата си предшественица. Звучи революционно. Дали през ХХІ век идеологът на Уикипедия Джими Уейлс ще разбуни духовете, както направи великият енциклопедист Дени Дидро през ХVІІІ? Какъвто и да е отговорът, ще имаме шанса да присъстваме на събитията. И да участваме в тях на български.
Проектът Wikipedia
("уики" е "бързо" на хавайски, а "педия" е от гръцки – "образование") започва през 2001 г. като безплатен речник, в който всеки може да добавя и редактира информация. Автор е читателят. Бариерата пред новите потребители е смъкната до минимум, не се изисква дори регистрация, няма ограничение в темите. Четири години по-късно английската Уикипедия е една от 50-те най-популярни страници в интернет. Уикипедии се списват на 215 езика, като най-обемисти са английската, германската и френската (българската е на нелошото 21-о място, непосредствено след украинската и каталанската). "Бързата енциклопедия" онлайн вече е информационен феномен, а не просто интересно хрумване на шепа ентусиасти. Уикипедия отдавна излезе от положението на страница за любопитни факти и навлиза във фазата си на мерило за истината, към нея са отправени очаквания да стане по-висша и демократична форма на подредба на човешкото знание. Ако си суетен, в Уикипедия можеш да демонстрираш ерудиция и елегантност. Ако си алтруист – да осведомиш остатъка от човечеството по въпросите, които ти се виждат важни за добруването му. Ако си фен – да качиш статия за любимия си отбор или поет. Едно е сигурно: докато се забавляваш и ставаш все по-начетен, някой извлича полза от твоите усилия.
Има едно оксфордско издание на Библията от 1717 г., останало с името "Оцетената Библия" заради печатна грешка: вместо "Притча за лозето" (vineyard) в Лука там пише "Притча за оцета" (vinegar). В Уикипедия
непоправими грешки няма
Нещо повече - докато традиционните енциклопедии се актуализират веднъж в годината, Уикипедия се обновява стотици пъти на ден. Уикипедия е пространство без бюрокрация, без да е анархична – общността й почива на взаимното уважение и норми на поведение (уикиетикет). Официалното правило за "неутрална гледна точка" е успешна позиция за писане по противоречиви съвременни теми (в английската Уикипедия например човек може да се информира подробно и безпристрастно за израелско-арабските конфликти само за десетина минути). Колкото повече хора редактират една статия, толкова повече тя се усъвършенства. Уикипедия привлича интелигентни и образовани хора и въпреки че много от работата се върши от дилетанти, най-съществените подобрения се правят от експерти. (Скоро ще бъде добавена и възможност всеки потребител да дава оценка по различни критерии.) И накрая – Уикипедия се разширява непрестанно и за разлика от много други онлайн енциклопедии е безплатна.От друга страна – защото и тази революция има своите бесове – изглежда непосилно Уикипедия да надскочи своето настоящо състояние на
"просто полезна"
В списването й цари егалитаризъм и приемането на някои редактори за по-авторитетни от други би означавало да се признае елитаризмът като начин за производство на по-качествен текст, но това би било отстъпление от водещата идея. Понякога отворената Уикипедия се сравнява с отворения "Линукс", но този паралел е неточен – при "Линукс" има йерархия, при Уикипедия – не. Всеки може да замени по-хубав текст с по-лош. Голям проблем е и самовъзпроизвеждането на грешни факти: почерпват се от Уикипедия, прехвърлят се в други страници и се връщат обратно като цитат. Ако в случайна (но посещавана) статия се постави грешка, тя ще бъде забелязана и оправена в рамките на часове, но слабо посещаваните раздели остават непроменени с месеци. Съществуват и някои неизбежни изкривявания – по силата на обстоятелствата повечето автори са финансово независими бели мъже с компютри и свободно време, което се отразява на тематичния баланс: Белгия например се споменава 11 пъти повече от Руанда в английската Уикипедия.
Българската Уикипедия
Първите материали в свободната енциклопедия на български ( http://bg.wikipedia.org ) са на Borislav (от Велико Търново) и 5ko (Петко от Франция). Статията, с която започва всичко, е преводът "Грегориански календар", публикуван от Петко на 6 декември 2003 година. В ядрото на пионерите влизат и Webkid, Ема, Emil, Спас Колев и Harry, активни до ден днешен. Администраторите са осем, сътрудниците – около 50, като едва 20 от тях са по-дейни.
Българските уикипедианци се изживяват колкото като общество с мисия, толкова и като съвкупност от единаци. Проявите на общността са главно в коментарните страници, където се обсъждат конкретни случаи и генерални стратегии, както и в колективното доизглаждане на статиите. Личните изпълнения са във всичко останало. Нарочна координация между тях няма, няма и срещи на живо. Според самите уикипедианци спецификите на нашата Уикипедия са езикът, информацията за страната и прогресивното намаляване на редакторите (което си обясняват с минималното внимание от страна на обществото и липсата на взаимно уважение) и огромното количество "мъничета" (малки статии). Около 8000 от около 20 500-те статии в бг Уикипедия са създадени и се попълват автоматично: специална програма добавя информация от позволени външни източници по шаблон. Стиловите неясноти се изчистват чрез всеобщо участие: всеки коригира всекиго. Споровете се решават чрез още спорове, често със солидни аргументи от двете страни и финална намеса на администратор (на въпроса "какви са задълженията на уикиадминистратора" дружният отговор беше:
"Уикиадминистраторът се отличава от обикновения сътрудник не по задълженията, а по правата – да трие страници, да блокира вандали, да се произнася по горещи статии..."). "Роми" и "хомосексуализъм" са едни от най-щекотливите теми. Имало е 1-2 случая на сериен вандализъм. Останалото са изолирани случаи на пакостни "тролове" - главно хлапета, които изпробват системата, или плагиатстващи от други сайтове. Най-широкомащабната операция, нарушаваща правилата на Уикипедия, е било умишленото въвеждане на голям брой статии, преписани или сканирани от книга – все още не всички са намерени и изтрити.
Сън Цу и тараторът
Според статистиката българският сътрудник на Уикипедия е мъж на възраст между 20 и 30 години и най-вероятно пребивава в чужбина. (Което не значи, че няма пишещи на по 15 години от Варна или на 38 от София, или дори родени в друга държава както немецът Muratza или македонецът Боjan.) Времето, което отделя за редактиране, е от два-три часа на седмица. Проблемите му се състоят главно в проверката на достоверността на информацията, уточняването на понятията, намирането на снимков материал с уредени авторски права и сблъсъка на лични убеждения. Така твърдят почти единодушно българските редактори. А по най-вълнуващата тема, личната им мотивация, мненията им се разделят. "Колкото повече знаеш ти, толкова по-малко знае твоят противник
(Сън Цу, Изкуството на войната) е правилото, което светът следва от хиляди години, целенасочено или не. Е, аз мисля, че е време хората да минат крачка напред от начина на мислене на един военачалник." (cryout) "За да получиш, трябва да дадеш. Интересуват ме много неща и съм на ясно, че това, което търся в интернет, трябва все някой да го е написал. Този някой може и да съм аз..." (ikonact) "Уикипедия не да се опитва да дублира информация на стотици езици – на всеки език има нещо, липсващо при другите." (Ket) "Научавам много покрай написването на статия или дори един абзац за привидно "познато" нещо." (Златко) "Бих искала след време, като ме питат нещо децата ми, да им кажа: вижте в Уики, и да знам, че съм била един от редакторите й." (Darsie) "Обичам да помагам на хората. Отделно си обичам езика и често допълвам Уикипедия, защото дава възможност да се пишат неща на български на всякакви теми." (Ванка5) "От малък съм си многознайко и Уикипедия за мен е хоби – тук използвам способностите си, които не намират достатъчно приложение в останалата част от ежедневието ми." (Emil). Всеки си има и любими статии, които следи, и, въпреки че не им е лесно да посочат една за завършек, поне се опитват: "Глобална система за позициониране – доста труд положих и е авторска, не просто превод от друг език." (ikonact) "Брестовица (Пловдивско) – цялото съдържание е добавено от нерегистриран потребител, ние само я форматирахме." (Спас Колев) "Бирхан Уолду, статия номер 20 000 – кара ме да вярвам, че има надежда и че със задружни усилия хората могат много." (Prince Yuki) "Меларен – от най-обикновена редакция на чужд текст прерасна в страхотна кооперативна дейност на шведски теми." (Златко) "Птици – много се мъчих да преведа на български разни неща, да ги направя годни за четене, после се включиха (кой с каквото знае и може) много други редактори." (The Engineer) "Ясер Арафат. Сигурно поне 15 часа съм отделил за нея и за препратките, които идват от статията." (Webkid) "Любимата ми статия не е моя, това е "Глаголица". От моите мисля, че са ми особено важни "Дело срещу лекарите" (1953) и "Просто попитай децата ми"." (Хари) "Таратор – майтапчийските идеи в Уикипедия са изключение, но понякога се превръщат в неочаквано сериозен анализ." (cryout)
7 неща, които трябва да знаем за Уикипедия
Дневник, 5 декември 2005
След като през ноември българската Уикипедия пусна 20000-та си статия, класира се на 21-во място по обем в света, във вторник тя празнува втория си рожден ден.
Към българската Уикипедия има и Уикиречник (тълковен, синонимен и многоезичен), Уикицитат (сборник от известни цитати, мисли, афоризми и четвърто място в света), Уикикниги, (електронни книги и учебници за училища, техникуми и университети), и Уикиизточник (хранилище на исторически документи и книги).
Какво е най-важното за Уикипедия?
Първо, тя тръгва през януари 2001, създателят й е Джими Уейлс, който просто искал да превърне интернет в място, в което хората споделят и обменят информация.
Второ, тя е безплатна и информацията й се разпространява свободно.
Трето - тя е най-голямата енциклопедия в света (близо 2 милиона статии) и един от най-посещаваните сайтове в интернет (/2 и половина милиарда влизания). С две думи, постепенно Уикипедия се превръща в основния ресурс за информация за милиони хора.
Четвърто, измежду 215-те езика, над 80 съдържат повече от 1000 статии, като сред тях можете да откриете и еспeранто, тагалог и неаполитански.
Пето, Уикипедия е феномен, който сбъдва мечтата за свободно разпространение на човешкото знание.
Шесто, в Уикипедия всеки читател може да се превърне в автор. Всеки посетител има възможност да редактира дадена статия по всяко време и да види веднага своите промени.
Седмо, точно в това й е проблемът.
В понеделникшият брой на "Ню Йорк таймс" Джон Зайгенталер разказа как прочел в енциклопедията Уикипедия, че е на 78 години, че е бивш редактор на местен вестник от Нашвил и че се смята за замесен в убийството на Кенеди - при това и на двамата братя. Първите две твърдения са верни, но третото повдигна най-разгорещения дебат до момента за това достоверна ли е информацията на енциклопедията Уикипедия и изобщо на онлайн информацията. Големият въпрос може ли да й се вярва остава отворен. Самият Джими Уейлс казва, че основната цел е непрекъснато да създава механизми за проверка и оценка на статиите или за блокиране на нерегистрирани потребители.
Виж историята в znam.bg
"Труд" 22 декември 2005 , 20 стр.
Васил Левски, Викторианска епоха, въстание срещу англичаните. Да откривате нещо общо? Това, което ги свързва, е 1837 година - времето, в което се ражда Апостола, във Великобритания започва управлението на кралица Виктория, а в Горна Канада Маккейзи и Папино организират въстание срещу англичаните.
Откъде ги научихме тези неща? От интернет портала на знанието "Знам.бг" (http://www.znam.bg/), който е създаден от Книгоиздателска къща "Труд", БАН и софтуерната компания"Сирма Медия".
Отскоро към неговата съкровищница от добре проверено научно познание се добави и интерактивната "Хроника на човечеството". Това е календар, в който събитията са подредени по дати в четири категории -култура, общество, наука и България. Достатъчно е въвеждането на дата и софтуерът ви поднася като на длан всички събития от нея и съседните години. При кликването върху някое от тях отстрани на менюто излиза кратък текст, в който се дават обяснения за него.
Училищата го ползват безплатно
Достъпът до "Знам.бг" е безплатен от всички компютри в училищата в цялата страна. Останалите потребители могат да избират гъвкави схеми за платен достъп. Ако само искате да проверите целия обем на информацията в портала, е достатъчно да пуснете SMS с текст ZNAM на кратък номер 11178 до "М-Тел" или "ГлоБул". За 24-часов достъп цената е 60 стотинки с ДДС.
За по-дълъг период са предвидени месечни и годишни абонаменти, като в момента върви промоционална цена с отстъпка от 50%. Например месечният достъп е4,99 лв., тримесечният - 9,99 лв., 6-месечният -14,99 лв., а деветмесечният е 19,99 лева. Ако вземете годишен достъп при промоционалната му цена от 24,99 лв., дневната такса ви излиза по-малко от 7 стотинки.
Плащането на таксите става както с класическите банкови преводи и пощенски записи, така и с електронните системи за банкови карти "И-пей" и "Пей Пал".
Богатство от знание
Общообразователният портал "Знам.бг" стартира тази година на емблематичната за всеки българин дата 15 септември с амбицията да се превърне в най-богатия източник на информация и знания на български език в интернет. При това всеки може да е сигурен в качеството и достоверността на научното му съдържание.
Засега в портала има около 100 000 енциклопедични статии от всички области на човешкото познание. Броят им и техният обхват непрекъснато се увеличават, така че един ден със сигурност порталът ще се превърне в истинска електронна "народна библиотека".
Какво може да се намери в "Знам.бг"? На сайта са качени напълно общата еднотомна "Енциклопедия А-Я" на БАН,специализираните световни енциклопедии на футбола, на кучетата и др. Особено силна е историческата му част - тя съдържа цялата българска история както под формата на кратки справочни статии за личности и събития, така и на интегрален разказ, започващ от най-древни времена и завършващ с новото правителство на Сергей Станишев.
Класиците идат
Скоро в портала ще бъдат качени всички произведения на класиците на българската белетристика и поезия като Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин и други. В раздела "За ученика" могат да се намерят всички задължителни четива за изпита след седми клас заедно с анализи по най-често падащи се на изпити теми.
За сайта ще бъдат специално подготвени примерни тестове по всички дисциплини, които ще влязат в бъдещия изпит след 7-и клас. Те са по вече правените от МОН изпити, а когато се приемат новите изисквания за теста, ще се съобразят с тях.
Любителите на чужда художествена литература ще оценят прозата на Марк Твен, Ярослав Хашек, Илф и Петров и други, които могат да се прочетат в раздела "Колекция Хумор".
Съвременните технологии на "Знам.бг" оставят в миналото големите прашни библиотеки и прелистването на стотици страници, за да намерите необходимата информация. Търсенето е както по азбучен или тематичен ред, така и по ключови думи, словосъчетания и изрази.
Възможността за "ровене" в ресурсите на "Знам.бг" e вече изцяло интегрирана в един от основните български портали -GBG.bg ("Гювеч"), както и в сайтове от групата на "НетИнфо".
Скандални wiki-премеждия
Капитал, 10.12.2005, стр. 20л от Александър БОЙЧЕВ
Безплатната онлайн енциклопедия wikipedia днес е нарицателно за знание сред онлайн потребителите. Събития от последните дни обаче компрометираха основното качество - достоверността на изнесените факти. Две статии с неверни твърдения докараха до истерия американските медии. Само истерия, защото характерът на грешките не е фатален. Друг е въпросът, че тяхната поява налива масло в огъня на критиците на проекта - те са резултат от пълната свобода, която имат потребителите на Wikipedia да редактират, създават и изтриват текстове.
Първата конфузна ситуация е възникнала с американския журналист Джон Сейгенталер, който през последните месеци е бил посочен във Wikipedia като един от основните заподозрени за убийствата на Джон Ф. Кенеди и брат му Робърт. Сейгенталер е известен политически коментатор от 60-те и 70-те години, както и асистент на Робърт Кенеди. В допълнение в онлайн статия се е твърдяло, че е живял в Съветския съюз в периода 1971-1984 г. Въведените погрешни факти със сигурност не са били написани случайно. Тяхното съществуване само потвърждава опасенията на най-големите песимисти, че информационният вандализъм трудно се ограничава само с добрата воля на редакторите на сайта. А тези редактори не се различават от другите писатели, т.е. липсата на йерархия в достъпа до съдържанието естествено води до анархия.
Още по-скандален е другият изнесен пред обществото пример. В него става въпрос за класическа манипулация от страна на MTV водещия Адам Къри, известен като един от пионерите в областта на подкастинга (технология, при която потребителят разпространява музикални файлове чрез софтуера iTunes, които са достъпни за собствениците на плеъра iPod). Той е манипулирал статията за подкастинга субективно и по начин, който ощетява останалите хора, които имат принос в областта. Просто е изтрил части от статията. Тази манипулация не е фатална за човечеството, защото статистиките показват нисък интерес към текста. Въпреки това обаче скандалът набира скорост.
Предприетите мерки от страна на основателите на Wikipedia е задължителната регистрация и ограничаването на правата на анонимните потребители да нанасят корекции върху материали, които те самите не са писали. С прилагането на задължителна регистрация Wiki-хората се надяват да ограничат и друго - огромния наплив от некачествено съдържание, което залива ежедневно редакторите.
Google пуска търсачка за музикални файлове
Монитор, 16 декември 2005 , 18 стр.
Интернет търсачката Google добавя в своето търсене и музикални файлове, работейки съвместно със звукозаписни компании, съобщи Ройтерс.
Според компанията голям брой от потребителите на услугите на компанията търсят именно файлове в музикален формат. В търсенето ще бъдат добавени и данни за продавачите на музикални CD-та, както и линкове към уебсайтове на компаниите.
Търсачката Google се включва последна в търсенето на музика. По-големите конкуренти на компанията-Yahoo! и MSN отдавна предлагат тази услуга на клиентите си.
Представят сайт с конституцията за деца
24 часа, 6 декември 2005 , 4 стр.
Представят сайт с конституцията за деца
днес. Той е създаден под патронажа на зам.-шефката на парламента Камелия Касабова и има за цел да "преведе" основния ни закон на достъпен за подрастващите език.
2005 г.: Трансформацията на интернет търсачките
Дневник, 27 декември 2005
Какво правите първо, след като пуснете браузъра си? Втурвате се към някоя търсачка или се отправяте към популярен портал? При възможността да избирате между около 8 млрд. страници, които освен това постоянно се множат, мрежата очевидно има какво да предложи. Редовното връщане към определена страница в подобна джунгла определено е трудна задача и точно това използват големи играчи като "Гугъл", "Яху!" и MSN, изкушавайки потребителите с по-големи възможности, ако бъдат използвани като стартова страница, коментира Би Би Си.
След като почти цяла година компаниите се надпреварваха да предлагат все по-големи имейл акаунти с възможности за складиране на все повече информация (Gmail продължава да увеличава пространството), сериозните играчи вече се ориентират към "по-лъскави" продукти. "На пазара става все по-интересно, казва Стюърт Андерсън от MSN. Погледнато най-общо, ако редовно ползвате интернет, сте забелязали, че през последната година нововъведенията бяха повече от когато и да било досега. А през следващите дванадесет месеца ще станем свидетели на още повече иновации."
"Яху!" например наскоро закупи "Конфабюлейтър", опция за даунлоуд, даваща възможност на екрана да се появяват различни информации, които потребителят пожелае - от точно време до последните новини. Компанията освен това изгражда своя онлайн музикална услуга - Launchcast, включваща персонализиран музикален селектор, който "научава" каква музика харесвате и ви пуска само такива парчета. С разпространението на високоскоростния интернет път MSN все повече залага на видео съдържанието на мрежата. Порталът вече дава възможност са съставяне на персонални музикални видео списъци, естествено изпъстрени с реклами.
"Гугъл" също има едно наум за видеото. Един от проектите на компанията дава възможност за търсене и гледане в интернет видеоматериали и свързани с тях текстове. "Започнахме с 10 тв мрежи, обяснява Лорейн Тухил. Изтеглихме целите им програми плюс данните, съпътстващи тези програми, така че те станаха лесни за търсене. Повечето могат да бъдат гледани в интернет."
Принципно погледнато търсенето задълго ще си остане основен приоритет за интернет
а след огромния успех на "Гугъл" вече всички признават, че ясният и прост интерфейс е нещо наистина много добро. Именно затова се появи търсачката на MSN, а пък за всички е видно, че търсачката на "Яху!" е "гугълизирана". Дори и далеч по-консервативният Ask Jeeves извади метлата и почисти образа си, започвайки с името, а стигна дотам, че дори предлага превю на търсените страници, за да ви убеди, че е открил най-нужното.
Ключът към печеленето на клиенти обаче не е чистото търсене само по себе си, нито многобройните улеснения, нито видеосъдържанието, а възможността да вземем всичко това с нас. Вече нямаме достъп до мрежата само от едно определено място. Можем да влезем в мрежата вкъщи, на работа, в интернет кафе и е прекрасно всички удобства, които сме си създали в мрежата, да ни следват. "Тъй като все по-голяма част от живота ни се върти около уебуслугите е добре информацията, която ни трябва, да ни следва и да не се налага всеки път да тръгваме отначало, казва Лиса Джоунс от списание "Нет". Именно затова създаването на
персонализиран и адаптируем уеб интерфейс който ни "помни" и който можем да вземем навсякъде с нас, е особено важен за големите компании."
"Яху!" вече е стигнал до решение по въпроса. След създаване на "Яху!" ID вие получавате безплатен имейл и възможност за създаване на лична интернет страница, към която може да прикачите действително лични елементи - календар, различни истории, да променяте цветовия фон и др. Така вашата стартова страница става действително ваша. И тъй като имитацията е само едната страна на иновациите, по стъпките на "Яху!" вече се движат много други. AskJeeves, когато още носеше това име, създаде MyAskJeeves, MSN, без да оригиналничи, пусна MyMSN, а и "Гугъл" не изостана от тази тенденция. "Яху!" обаче не спря дотам. Опцията MyWeb дава възможност всякакви резултати, открити след търсене, да бъдат запазвани във фолдъри да последващ достъп.
Всички тези елементи за нас са безплатни, което означава, че компаниите трябва да осигурят приходите си другаде, а именно чрез реклами. Като ни дават възможност за личен достъп и адаптиране на стартовата страница, те разчитат, че ще се държим като у дома си, т.е ще се връщаме. А ако искаме домът да си остане безплатен, ще изтърпим някоя и друга реклама. "Приходите ни идват от няколко източника, казва Ник Хейзъл от "Яху!". Реклама, платено търсене, абонамент. Разполагаме с над 10 милиона абонати за една или повече от нашите извънредни услуги".
А че търсенето едва ли скоро ще слезе от върха на световната мрежа, показа и проведената през лятото в Лондон конференция, посветена на стратегиите на търсачките. То заедно с високоскоростният интернет са най-горещите теми в момента, стана ясно там. Проучване на агенция Nielsen/NetRatings разкри, че потребителите на търсачки в Европа през настоящата година са се увеличили с 11 процента спрямо миналата и са достигнали 88 млн. души срещу 79 млн. през 2004 г. В същото време ползвателите на интернет изобщо са се увеличили с едва 4 процента до 115 млн. души срещу 110 млн. през 2004 г.
Търсенето е най-популярно във Франция, където 81 процента от потребителите на интернет влизат в мрежата с тази цел. Във Великобритания процентът е 80, в САЩ - 79, следват Испания - 77 процента, Италия и Германия - по 74, Швейцария - 73, и др. Общо най-популярна сред търсачките е "Гугъл", но във Франция например тя е следвана от местната Voila, а на Острова я следват MSN и AskJeeves. На конференцията в Лондон беше изказано мнението, че търсачките трябва да станат по-умни, тъй като в мрежата влиза все повече информация и хората се нуждаят от все по-сложни инструменти, за да стигнат до нужните им данни.
"Търсачките често не са в състояние да разберат какво точно търси ползвателят им", признава Дейвид Греъм, мениджър на MSN търсачката. Собствено проучване на компанията установила, че над половината от сложните търсения остават без отговор,
а дори и по-простите отнемат много време. Жаждата за намиране на определени отговори в интернет расте, посочва Би Би Си. Три четвърти от хората са по-склонни да са допитат до мрежата, отколкото до близките си по много въпроси.
Според "Гугъл" обаче едва малка част от наличната по света информация може да бъде открита в световната мрежа. По оценки на учени от университета "Бъркли" в света има около 4 млн. терабайта информация, от които едва 170 са налични в интернет. "Гугъл" има намерение да "организира световната информация", казва Джеф Ливик от "Гугъл Юръп". Идеята на компанията вече се реализира под формата на дигиталната библиотека, в която влизат хиляди сканирани книги от няколко големи световни библиотеки, както и проектът "Гугъл Ърт", представящ Земята от птичи поглед.
©
Авторските
права върху
предложената
информация,
са
притежание
на
създателите
на
съответнияте
материали
или медии.
Изполването
им
без
цитиране или
с
комерсиална
цел е
нарушение на
Закона за
авторското
право
и сродните му
права.
Селекция:
Тошка
Борисова
toshka@aubg.bg